Стоманени топки

Къде се губихме една година?!

2009-11-12T06:13:00.000-08:00

За малкото редовни читатели на историческия блог "Стоманени топки" почти едногодишното чакане сигурно е било изнурително. Една година без нови постинги, без снимки от забавни игри на петанка, без никакви новини от нас. Радвам се, че дори в такъв постен и безмълвен период имахме посещения, та дори и коментари.

Тези от вас, които четат основните ни блогове, все пак знаят, че сме живи, здрави и функционираме оптимално. Истината е, че през 2009г. играхме само веднъж - през юни. През зимата е ясно защо. За пролетта нямам обяснение, но явно сме нямали порив за това, после пък правихме ремонт, местихме се и подреждахме багаж. Случваха се какви ли не неща, но най-новото е, че Стоян изглежда влюбен, Лидия е бременна, а аз седя тук с гипсиран глезен.

Да, имам леко напукване на левия глезен и то е в резултат от невъздържания ми подскок, когато узнах научно потвърдената вест, че ние ще ставаме родители.

За да не изглежда, че цяла година сме се трудили над бебето (не е така), ще ви зарадвам със снимките от юни - единствената ни тазгодишна изява на игрището.

Тук Лидия се прицелва. Обърнете внимание колко е съсредоточена в този напрегнат момент! Дори мухите не смеят да бръмнат. Лекото приклякане е важен техничарски похват, да знаете!

Аз безгрижно се готвя да мятам. Вярвам си, че победата ми е в кърпа вързана.

Ай ръп! На свой ред Лидия с елегантен замах изхвърля топката. Да ви насоча вниманието към тениската й - на нея има три чушки с различни цветове - зелен, оранжев червен. Тениската е любима и на двама ни и според мен символизира различните настроения на съпругите. Зеленото е ведро, оранжевото предупреждава "стой нащрек", а за червеното по-добре да не говорим. Но дори и зелена, чушката все е люта...

И аз мятам, но нямам такъв финес. Поне мога да се похваля с новата си пиратска тениска и с жълтата шапка с бели цветя.

Ето го крайния резултат. Топките ни са далеч от кошонета... Както казват футболните хора, задълбочено ще анализираме, обсъдим и обмислим създалата се ситуация, ще направим някои изводи и ще вземем решения. Без да бързаме :)

пак ...

2008-11-30T13:27:00.001-08:00

Всеки път трябва да си носим ръкавици и торби за смет

Далеч от площадката

2008-11-22T13:56:00.000-08:00

Днес посадихме 11 дръвчета.

На поход

2008-11-16T11:25:00.000-08:00

(история, в която се разказва за 6 чешми, един мравуняк и... още нещо)

Днес Топките ходиха на поход. Първоначалното ни намерение беше да намерим един приказен мравуняк, който открих преди две лета, но имахме и скрита цел - да раздвижим Лидия, преди съвсем да се е схванала от лежане.

Насочихме се към горичката в близост до недостроения ТЕЦ. Скоро, както често се случва, щом сме с Лидия, променихме плана. Зарязахме търсенето на мравуняка и започнахме да броим чешмите в района. Оказаха се неочаквано много.

Чешма № 1 - опожарената

Гората е борова, но на места става смесена, защото има и липи, и брези, и тополки, и дори млади дъбове, дошли незнайно откъде. Тихо и спокойно е, дърветата в гъсти редици се извисяват над нас и затъмняват вътрешността, създавайки необичайна и малко нереална атмосфера. Ние кротко крачим, стъпваме върху падналите изсъхнали иглички и се ослушваме в шума на стъпките си.

В друго време, в друг свят...

И щом една гора е не каква да е, а именно Магическа, в нея се намират различни неща. На едно място попаднахме на разхвърляни пера от гълъб или гугутка - тук не стигнахме до твърдо становище. Допуснах, че нападателят може да е родственик на соколите - скитници, които преди няколко години тормозеха хасковските гълъбовъди. После даже чухме писъка на хищната птица...

Костенурка в гората

Все пак, не останах съвсем с празни ръце. Частично бях компенсиран за отказа си да търся големия мравуняк, като намерихме малък такъв. Това стана повод Лидия да ми разправи за някаква книга за мравките, но не разбрах дали има намерение да ми даде да я чета.

Мравките са се прибрали вътре на топло

Едно от любимите ми места в горичката

Скоро стигнахме до втората чешма. Тя е в една долчинка, и ние се спуснахме смело по пътеката. За да няма объркване какво тече от нея - зер, може да е мед и мляко, някой е написал H2O.

Чешма №2 - обозначената

Последва изкачване, в което Лидия припкаше пъргаво, а аз правех снимки. Виждате Лидия устремена към светлото бъдеще (това нещо горе вдясно е нужник).

Напред и нагоре

Като се изкачихме горе, излязохме на широка поляна. Тя е почти до едно от асфалтираните шосета край града, затова до нея има лесен достъп. Това не е останало незабелязано и точно там е изградена поредната чешма - тежкарска, с беседка до нея и дълга отлята маса с пейки. Обикновено там отиват хора, които умеят да си правят кефа - така, както се разбира това по хасковски - да си изпекат чеверме или скара, да изпият няколко каси бира и няколко шишета ракия и да си изхвърлят боклуците в близкото дере.

Чешма № 3 - моабетаджийската

На един хвърлей място (ако е с топка за петанка - повече, справедливо отбеляза Лидия) открихме още една чешмичка. От нея водата само се процежда бавно, капка по капка. Стои изоставена и самотна и капещата вода ми напомня за сълзи...

Чешма № 4 - самотната

Снимаме чешма № 4 и продължаваме нататък. След броени минути имах нов повод да правя снимки. Вървяхме си ние, и що да видим - нова чешма! Да, но до нея се стигаше по една пътечка, която се спуска доста надолу, а освен това е покрита с хлъзгава шума. Аз минах някак си, но Лидия направи едно изящно движение, което изглежда е патент само на танцьорките на belly dance и с фин замах се намери на земята.

Аплодисменти за грациозното изпълнение

Освен че районът около нея е коварно хлъзгав, мястото ни се струва подходящо и за заравяне на трупове. Което е основание да кръстя тази чешма така:

Чешма № 5 - опасната

Но все пак, ако Лидия се уплаши от подобни дреболии, това няма да е Лидия. Направихме малка почивка на Опасната чешма и продължихме смело. По пътя си срещнахме разни причудливи неща - гробове, купища скрап и дървесни гъби.

Гъба на дърво

Един чичо с голяма неохота ни остави да продължим по пътеката, която не водела до нищо, според него... освен до една чешма, скрита в пущинаците.

По пътя към чешмата срещнах и една мушмула. Понеже уважавам мушмулите, реших, че е редно да я обера. Това е хем усвояване на плод, който иначе ще си изсъхне безстопанствен, хем е изказване на почитание към човека, който е посадил дървото преди години. Пък и снощи четох книга за Робин Худ - там се прави така - взема се от имащите и се дава на нямащите, а аз съм нямащ. С тези мисли се подготвих за бране, при което Лидия неочаквано ме снима. В името на правдивата журналистика, както винаги се оправдава невинно тя.

Аз като Робин Худ - готов да експроприирам

Скоро обаче други неща заеха вниманието на Лидия. Минали бяхме от задната страна на ТЕЦ-а, както и да звучи това. Там има множество малки изоставени вили и бунгала. Има прелестни местенца.

Стълбичка

Стъпалата водят до малка къщурка. Оттук насетне не мога да насмогна да слушам внезапно събудените мечти на Лидия за къща с таван... не че не ги споделям, но е малко прекалено и мазе, и таван, че и два етажа между тях.

Красиво

Вече се здрачава, когато в пущинака намерихме последната чешма, закътана зад шубраци и храсти. На нея е имало плоча, за която днес напомня само празното място. Водата беше пресъхнала.

Чешма № 6 - пресъхналата

Забързахме, за да се приберем навреме - Лидия и Стоян трябваше да правят посещение на високо ниво у родителите й, аз да пускам на баща си мача Левски - Славия на компютъра, а ни се искаше и да пийнем чай заедно. Бързането, разбира се, не попречи на развихрилата се на тема къщи и къщурки Лидия да направи няколко финални снимки. Тук показвам само една, но зловеща!

А ла Стивън Кинг

Вечерта завърши приятно. По принципа, заложен в една поп-фолк песен - "Води ме в някоя квартална кръчма", реших да отидем в заведението в нашия квартален парк, където гледахме пропорнографските клипове по Планета ТВ и пихме чай.

Ленински неделник

2008-11-09T12:17:00.000-08:00

Вместо да се срещнем зад статуята, днес отидох до къщата на Георги, за да вземем два търнокопа. За щастие, не можахме да открием втория ... по-късно се оказа, че нямаше да се справя с него - не защото съм с две леви ръце, а защото дръжката е къса, и, нали знаете принципа на лоста ...

Все пак го поносих за малко - преминах тържествено по Моста на въздишките.

Вървя и въздишам по моя незнаен фермер на бял комбайн

След вчерашното ни чистене някой вече беше срал на метеното (извинете френския ми). В град с преобладаващо суеверно население, смятам да оставя табела с предупреждение за проклятия. И всеки път да нося торба за смет и гумени ръкавици.

Георги предлага да сложим надпис "Който си хвърля тук боклуците, да
му изсъхне онази работа"

Все пак успяхме да преодолеем справедливия си гняв и се заехме за работа. Както обикновено, се оказах права: с търнокопа се работи бързо.

Още един шедьовър за сайта за запознанства

Като истински богатир, Георги се справи сякаш за минути...

...и остави след себе си съзвездие от кратери. Мислите, че сме си прецакали площадката. Не бързайте :)

Аз чевръсто събрах камъните в една торба.

Запазена съм, учена, а и картофи съм вадила!

Дупките по терена тутакси бяха запълнени и отъпкани. Освен това взехме решение в скоро време да донесем 10-килограмов чук, с който да трамбоваме повърхността.

Преди да си тръгнем, снимах чичото, който от вчера се опитва да дресира кучето си. Идва ми да му фрасна един в муцуната (на чичото), но само го снимах.

Чичо и куче

Като баба Мравка (отдавна мечтая да се казвам Мравка Стайкова - мисля, че ми отива) примъкнах торбата с камъни до контейнера. За да е ясно, че не съм по-малък юнак от Георги.

Нищо, че по стълбите към хълма пише, че Гошко управлява.

Както обещах, в този ъгъл на "Егоист" днес имаше търнокоп вместо мотика.

Чакам с нетърпение Георги да реши, че вече е здрав и можем да отидем на кръчма. Там ще работим по-усърдно по зимните планове на клуба :)

Ленински съботник

2008-11-08T12:31:00.000-08:00

Ръкавица до ръкавица

Посветихме днешния ден на почистване на площадката и околните храсти. За целта аз носих две торби и чифт гумени ръкавици, които си разделихме почти по братски. Георги носеше малка градинска мотичка, въпреки че няколко пъти му казах, че ни трябва търнокоп.

Отначало аз чистех, а Георги снимаше, но след това се засрами и реши и той да поработи.

Приказки от шипковия храст

В околността се намират предимно презервативи, изсъхнали мокри кърпички, носни кърпички, фасове, шишета, тапи, опаковки от чипс и понякога кофички от кисело мляко и айрян, който патриотът Георги предпочита да нарича "бърканица". Открихме и един чувал с дървени стърготини, които Георги изсипа за да се разлагат, а чувала използвахме за пълнене, след като моята торба се препълни от няколко памперса, в които се бе размножил зелен мъх.

Нямаше човешка глава

А Георги смяташе, че една торба ще ни стигне ...

Най-често се срещат презервативите. Ние предпочитаме Durex, но намерихме и доста екзотични видове, които ми напомниха за зората на сексуалния ми живот и здравите талкирани Medbio Protex, от ерата преди Durex.

Скрита реклама на Sure

Екзотичните видове, очевидно по-евтини, както и всичко останало наоколо, помагат да развиеш състрадание ... към тези, които не разполагат с по-добри условия за да се обичат и им се налага да се крият в бодливи храсти.

3 от 5

Още не съм напреднала дотам, че да проявявам състрадателност към тези, които вместо да се крият, използват нашата площадка.

Открихме по-добри места в съседство ... някак по-закътани.

Влюбените - тук!

Георги смята, че общината може да вземе в свои ръце тази дейност и да раздели района на парко-места ... нещо като авто-кино ... има възможности да се паркира така, че влюбените да не си пречат. Ако общината не направи нищо, ние имаме идеи, които засега пазим в тайна.

Когато почистихме, дойде ред на изтръгването на камъните, в които се удрят и отклоняват топките ни. Отначало натрупах червени точки, а Георги ме снима добросъвестно. Сигурна съм, че в някой сайт за запознанства най-после ще открия бъдещия си съпруг-фермер.

Това съм аз. Мога и да готвя.

След това Георги се пребори с наистина сложни казуси. Благодарение на това се съгласи утре да вземем търнокопи.

Георги не иска да се жени за нашенка от село, която да го кара да копае, затова не ми разрешаваше да го снимам, но накрая склони. И аз се вдъхнових.

И го снимах как копае. И снимах и кратерите.

Няма да те показвам на никого. Обещавам.

Леличка и чичко искаха да ни се карат, но се задоволиха с това да ни дадат акъл как да накараме циганките със светлоотразителните жилетки да чистят вместо нас.

Накрая занесохме торбите до контейнера.

И аз носих, но нямам снимки

И тръгнахме към "Егоист".

Макар Георги да изглежда като Давид на Донатело, изглежда и като седемте джуджета, и малко се страхувах да не би да се опозоря като мина през центъра на града с него. Но в името на правдивата журналистика, приех да мина по главната улица вместо по успоредната.

Давид на Донатело

Седемте джуджета

Ето доказателства:

Статуята на Лицо

Тунелчето към "Егоист"

В "Егоист" подпряхме мотиката на един светещ куб седнахме да гледаме Fashion TV. За наша изненада, днес имаше много хора и се наложи да гледаме Big Brother. Сподавих мъката си с шоколадови тортички. Никак не се оплаквам.

Утре, другарю, ще видиш тук два търнокопа!

В името на правдивата журналистика

В името на правдивата журналистика

Тазгодишното Републиканско първенство по петанка в София

2008-11-07T09:47:00.000-08:00

София, от нашия кореспондент
Маргарита Миланова :)

На 25 и 26 октомври в София на стадион "Раковски" се проведе Шестото републиканско първенство по петанка в България.

Сред най-активните участници на турнира бяха представителите на Университетския клуб по петанка в София, Дамския клуб по петанка и Пловдивския клуб по петанка. Умереното време и наличието на питейни заведения в близост до игрището бяха допълнителни (но съществени) фактори, които подпомогнаха добрата организация и провеждането на мероприятието.

В ожесточената надпревара, победители в състезанията за отбори - двойки и тройки станаха Макарови от Университетския клуб по петанка. Въпреки липсата на своя президент Георги Бърдаров, който е на 4-месечна специализация в Грац, Австрия и отдалече им стискаше палци, академиците - петанкисти показаха завидна концентрация и победиха конкуренцията и в двете дисциплини.

Снимките, които Ви представяме, са от състезанията по двойки и са предоставени ексклузивно (!) за блога Стоманени топки.

Леко, леко...

Нашият кореспондент Марги (вляво) по време на игра

А да видим кой кого!

Президентът на петанкистите Калин Панайотов /вдясно/
зорко следи играта на опонента си

Доближаване от клек

Топка в полет

Повече подробности за пълното класиране очаквайте в близките дни!

.............. градивна критика.................
От всички свободни медии в Родината, единствено блогът на Lyd Полетът на костенурката направи анонс за Републиканското първенство. За съжаление, въпреки нейния призив към блогърите (особено тези, дето учат журналистика), никой не отрази събитието.
Прав ли съм да мисля, че като повечето нашенци, родните блогъри, кога е за приказки, са француз - акъллии, а кога е да се свърши нещо, са...

Петанка без Станка

2008-11-02T11:59:00.000-08:00

Ни зеле, ни секс

Днес играхме само двамата с Георги, но пък почти два часа. Днес играхме почти два часа, но пък през цялото време ми се пиеше вода и бях забравила да взема, а хапченцата исландски лишей, с които Георги си лекува гърлото не ми помогнаха да забравя жаждата.

Отвъд стената

И днес траекториите ни бяха забавни, особено моите - или хвърлях почти на главата си или далече зад кошонета. Второто е за предпочитане, тъй като искам да се движа повече - така изминавам повече път докато си ги прибера. Аз винаги прибирам най-далечните топки, независимо чии са, защото се опитвам да отслабна :) Георги мечтае да си купи камера за да снима моите изяви и да направи комедиен видео-канал.

Движа се, движа се ...

Топките ми сякаш водеха собствен живот. Мисля, че проблемът ми идва от това, че още не съм овладяла един начин на хвърляне, и започнах да опитвам друг, и накрая ги обърках съвсем. Може би е по-добре да напредна с един начин и да започна да разучавам друг чак след като съм са почувствала уверена с първия.

"Tish!, when you speak French, it drives me wild"

На връщане снимах къщичката, която мечтаем да превърнем в свой клуб - онази, която нарисувах на Георги за рождения ден. Призрачна е като къщата на Мортиша и Гомез, с които скоро ще запозная Георги.

В "Егоист" попаднахме на Владо, за когото си бях въобразила, че днес работи и не го поканих да играе. Ехооо! Днес е неделя и дори американците почиват :)

Петанка със Станка

2008-11-01T11:29:00.000-07:00

Аристократизъм в действие

Днес пробвахме да хвърляме нависоко с въртеливо движение. Получаваха се безумни траектории, особено при Георги. Аз се справях по-добре (или поне така си спомням), защото като очертавах кръга, направих магически знаци - хелоуинска тиква. Вещерският ми ум се запита дали с магически знаци и подбрани проклятия няма да се справим с любовниците, които замърсяват площадката ни. Малко по-късно се появи и другата вещица - Гергана, в 7 клас, с която започнахме да печелим игра след игра срещу Георги и Станка.

Ето така си печелихме игрите

Откъде се взеха? Минаваха покрай нас, гледаха ни и умираха от смях. Усетих полъха на желанието им и ги попитах дали искат да играят. Още от самото начало си харесах Гергана - беше с прическата и панталоните за които мечтая - моето по-младо, гъвкаво и енергично аз - като че направена от едно парче. Наскоро й оперирали крака, защото я ухапала змия ... ей така съвсем matter-of-fact го спомена.

Гергана - тигърът на нашия отбор

През цялото време ми беше много смешно. Станка беше някак по-бърза и нервна, докато Гергана приклякаше безшумно и се премерваше като тигър, който ще се спусне върху плячката си. Георги правеше снимка след снимка и беше удостоен с обръщението "Чичо Гошо" :)

Станка от отбора на Чичо Гошо

Накрая разбрахме, че живеят в дома за сираци, а те разбраха, че утре пак ще сме там :)

По пътя с Георги си говорихме за дома и не взехме никакви решения. Накрая наблюдавахме скандал с крясъци в магазина, а Георги купи две десертчета Corny за Стоян с тайната надежда да го примами за утрешната игра.

Дали ставам за треньор?

Най-младият син на партията

2008-10-26T13:44:00.000-07:00

Днес със Стоян играхме ... по новото време от 5. Оказа се, че се стъмнява все по-рано, дори и ако не броим преместването на часа.

Не обърнахме много внимание на новите опаковки наоколо. Съсредоточихме се върху играта, особено Стоян, който играеше без очила, но въпреки това май ме би. Осъзна, че играта не е чак толкова лесна, колкото му се струваше, но затова пък забавна и флегматична :)

Жалко, че забравихме фотоапарат. Слагам снимка от друга игра заради което.

Да имаш топки

2008-10-26T13:42:00.000-07:00

(или как петанката влезе в полето на психодрамата)

Вчера се случи нещо историческо - за първи път петанката беше въведена в пространството на психодрамата. В Червената къща в София се проведе изпитът на моята група за завършване на второто обучително ниво, с което да покажем колко сме опитни, зрели и умели като психодраматисти.

Психодрамата е уважаван метод за групова психотерапия, който по принцип поне на пръв поглед няма кой знае колко общо с петанката...

Какво ви хрумва, когато чувате изрази като "Имам топки" или "Скъсаха му топките" и т.н? Или за изказването на една жена, която се уморила все да е в ролята на справящото се "мъжко момиче" и заявила "Искам вече да ги сваля тия топки!"
Очевидно, става дума за метафори, които са се превърнали в част от всекидневния език под формата на идиоми.

Тази контекстуалност обаче досега стоеше встрани от психодрамата, един иначе изключително отворен към метафори, символи и тълкувания терапевтичен модел. Не от друго, а защото досега никой психодраматист в България май не е играл петанка... Така се случи, че аз съм най-добрият петанкист сред психодраматистите и най-добрият психодраматист сред петанкистите.

А на въпросния изпит отначало небето съвсем не беше безоблачно. Деветте изпитвани групари се спогледахме, когато се оказа, че освен строгата комисия начело с Шантал Нев, ще присъстват още към дузина и половина обучаващи се психодраматисти - да гледат, да събират впечатления, да учат занаят... Абе то хубаво, но от това на нас ни се свиха топките...
И тогава с намеси... - кой мислите? Гери сподели противоречивите си усещания от това, че идва краят на едно нещо и началото на нещо ново, а аз се хванах за тези думи. Когато казах, че този изпит е като излизането от утробата и раждането, и че при вида на многолюдната публика съм си задал въпроса дали изобщо искам да се раждам сега, по реакциите на групата разбрах, че съм уловил точните емоции на нас - изпитваните - и съм уцелил десетката! При това по начин, който помогна да намалим вътрешното напрежение.
Изкуших се в моето представяне да спомена също за заниманията си с петанка и да обобщя въпроса, който носеше цялата ни група: "Ставаме ли? Дали сме достатъчно добри?", като го облякох с това "Имам ли топки?" Така по весел и двузначен начин поставих въпроса за вътрешното колебание компетентни ли сме, уверени ли сме... Топките скоро се превърнаха в един от девизите на уикенда, което пък беше повод през почивките да дам някои разяснения за играта...
Според вътрешното разпределение в групата, моят ред беше да съм последен. Трябваше да приключа целия психодраматичен ден с едно заключително упражнение и финално споделяне. Да чакаш своя ред е почти като да си осъден на смърт и да стоиш в напрежение кога ще изпълнят присъдата. Задачата ми беше не просто да свърша моята си работа - не, на мен се падна да приключа работата на цялата група, да сложа точката на целодневния общ процес. Отговорност, и то каква! Признавам, че работата ми не беше толкова божествено съвършена, колкото можеше да е, ако я проведа сега. Обаче работата ми беше адски добра, при това с последното споделяне /отново засягащо топките, и по-точно тяхната наличност!/ се убедих в едно нещо:
все пак, между петанката и психодрамата има и общи неща! Не само, че и за двете се искат топки! Важно е и двете да ги играеш до края, защото понякога може с последното хвърляне да решиш цялата игра!

.. . . . . . .
А днес около 5 следобед, когато тръгвах пеша към софийската автогара, на Попа случайно срещнах китариста на любимата си българска рок група. Спрях го, поздравих го и любезно помолих да си направим една снимка. Молба, на която той откликна приятелски.

Аз и Петър Гюзелев

И това стана, след като през последните три дни постоянно слушах само Щурците на своя mp3-player и си припявах песен след песен!
Казват, че животът не се измервал с броя вдишвания, а с миговете, които спират дъха ни... Този уикенд ги имах в изобилие!

Теория на хвърлянето

2008-10-24T12:45:00.000-07:00

Както справедливо казва Лидия, днешната ни игра беше много слаба. Имахме сериозни трудности в приближаването... Дали теренът, дали топките, а може би вчерашните досадници от колата бяха прокълнали мястото... но тъй или иначе, никак не ни спореше.
Затова си рекох "Я поне да подобрим малко културно-просветната подготовка на масите".

За целта ще ви запозная с една полезна картинка, която представя нагледно три подхода при доближаването на топката до кошонета. Те се използват, когато играчът е прав и иска така да доближи целта. За това, как се прави доближаване от клекнало положение, ще ви разкажем друг път.

Първият начин е да се направи голяма дъга, съчетана с характерното завъртане назад на топката. Както е показано, идеята е да си представите, че трябва да се прехвърли стена.

Вторият начин е подходящ за заравнен терен. Получава се с мъничко завъртане на топката, която пускаме наблизо пред нас. Оставяме я да се търкаля спокойно по земята, докато приближи кошонета. От опит знаем, че поне на нашата площадка тази техника трудно ще проработи, защото повърхността е доста неравна и топката среща редица препятствия по пътя си.

Третият начин е съчетание на първите два. Подхвърляме топката със завъртане, а след това тя продължава да се търкаля към заветната цел - кошонета. Половината път е във въздуха, другата половина - по земята.

Може би докато се бъхтя в Червената къща, Лидия ще се упражнява тайно и на следващата игра ще ме смае.

Последна делнична петанка за 2008

2008-10-24T11:11:00.000-07:00

Поради въвеждането на зимното часово време (връщане към астрономическото време), няма да можем да играем от 18 до 19 часа, тъй като ще е вече тъмно :(

Всъщност теоретично бих могла да играя сутрин сама, но на практика в следващите месеци ще бъда доста заета. И все пак ;)

Днешната ни игра беше (меко казано) слаба, вероятно заради мисълта за бъдещите валежи през уикендите и евентуалните сметки за електричество. Дори не направихме снимки.

Този уикенд отборът няма да се събира, тъй като Георги е на изпит, а Иво е на работа.

Пихме чай в "Егоист". Обслужването отново беше небрежно, но за сметка на това бяхме съвсем сами, гледахме Fashion TV, слушахме Sade; Георги скицираше горния етаж на къщата, а аз му давах дърводелски съвети. Така че не се оплакваме.

Стълпотворение в четвъртък

2008-10-23T12:31:00.000-07:00

Новият състезател: Иво

Когато днес издрапах по хълма и с Георги се отправихме към площадката, по пътя ни чакаше Иво. Най-после нашият съмишленик и откривател на площадката видя на живо топките и се включи в играта, привнасяйки състезателен елемент, който досега ни липсваше. Изпитахме лека ревност, понеже се справи твърде добре за абсолютен начинаещ.

Черният нашественик

Всъщност днес на площадката беше цяло стълпотворение. В единия й край беше паркиран Фолксваген Голф с боядисани стъкла. Почуках с пръст по стъклото, и за моя изненада видях женска физиономия. Не очаквахме по светлите часове на деня точно на това открито място да попаднем на горски любовници. Разположихме кошонета встрани от обичайното и започнахме да играем. Отивахме да огледаме местоположението на всяка топка, мерихме с рулетка, с едничката цел да ги притесним и да се махнат, но те издържаха твърде дълго преди да се преместят 20 метра по-надолу, където ги снимахме като си тръгвахме.

Да тормозиш влюбени

Днес за пръв път проработи методът на Том Сойер и оградата, и минаващият покрай площадката Боби изигра една игра и каза, че ще играе още много, понеже така или иначе привечер тренира на стадиона, зад който всъщност се намира площадката ни.

Боби устремено хвърля топката

Тук само рулетката ще реши кой е победител...

Тъй като кашлям и ми текат сополите, седнахме в "Егоист" да пием чай. Когато решихме да повторим Twinings с касис, ни донесоха два билкови чая и една чаша със сок от касис и сламка. Освен това ни дадоха салфетки и ни казаха да си сложим чашите върху тях.Те, разбира се, залепваха и като пиехме повдигаха салфетките. Беше доста странно. Предположихме, че е заради новите униформи: бяла тениска, къса бяла поличка, а върху нея дълга прозрачна дантелена, всичко това гарнирано със цикламен корсет. Някои носят униформите със светли чорапогащи, а други с тъмни тесни дънки. Предпочетохме да съзерцаваме Fashion TV.

Взехме решение да преградим красиво пътя към площадката, да поставим светлоотразителна табелка и кошче за смет.

Ако се чудите откъде взехме нов кошонет ... Георги купи 4 малки скокливи каучукови топчета. Дотук двама дърводелци отказват да ни струговат топчета - не било никак лесна работа да се получи кръгло топче.

Кошонетът: моята версия

2008-10-20T12:44:00.000-07:00

Koшонет ( френската дума за прасенце) е малко дървено топче, до което се опитваме да доближим своите топки или да отдалечим противниковите. Нашето топче ни беше скъп подарък от Калин. Снимахме го точно когато изпратихме гостите, слизайки надолу по улицата. Тъжно ни е, защото го изгубихме вчера. Предполагам, че сме го забравили горе, на игрището, след като докато си почивахме и двамата усетихме, че сме изгубили концентрация и решихме да отидем да пием чай. Събрахме си топките и ...

Георги смяташе да отиде да го търси днес след работа, но аз имах време и се качих до Ямача още по обед. Огледах района по-внимателно от Шерлок Холмс. Множеството презервативи обясняват наличието на множество носни кърпички ... скоро смятаме да почистим. Може би трябва да поставим и някакво кошче и нещо, което да подсеща хората да хвърлят отпадъците на подходящи места. Първо ги оправдах с липсата на кошчета, но после осъзнах, че не е възможно да има кошчета навсякъде. Можеш да поносиш отпадъчето със себе си и да го изхвърлиш по-късно.

Освен любовно гнездо, нашата площадка е и място, където работят кълвачи. Успях да ги чуя едва днес, когато горе нямаше никого. Съжалявам, че не поостанах. Така или иначе имах време, но съм свикнала да бързам през деня. По навик. Иначе се чувствам виновна.

Всъщност петанката ми служи за това - да свиквам да бъда безполезна и радостна без да се чувствам гузна.

За Ямача и други неща ще пиша друг път.

Неделна петанка, понеделнишки питанки

2008-10-20T11:34:00.000-07:00

Вчера се занимавахме с петанката.
Играхме с Лидия и направихме една добра игра. Имахме повече самочувствие и бяхме въоръжени с къде-къде по-големи знания и у;ения. Най-много ми харесаха два момента в играта: първо, когато отбелязах три точки, и второ, когато (полу)случайно успях да избия една нейна топка.

Кой печели три точки? :-)

Да не се възгордявам. Все пак с Лидия вървим с едно и също темпо, защото после и тя направи тройка... Накрая се уморихме, и нали петанката си е човекоугодна игра, защо ни е да се насилваме - решихме да си вървим по живо - по здраво, да си побъбрим в едно заведение, да погледаме Fashion TV и да пием чай.
Разбира се, не пропуснахме да направим и няколко снимки на природата около игрището.

Кестените...

Паркът...

Дядото...

И самото игрище.

За днес остават питанките...
Къде се дяна този кошонет?
Как така го забравихме снощи?
Сега как ще си намерим нов?
А през това време какво ще правим?

Империята поема удара

2008-10-18T13:54:00.000-07:00

Играхме за втори път - срещу Калин и Марги, които дойдоха специално заради нас - да ни въведат в най-основните елементи на играта и етикета. Фактът, че пристига самият Председател на Федерацията, вероятно трябваше да ни изпълни със страхопочитание и да наруши и без това минималния контрол, който ръцете ни засега имат над топките, но истината е, че се чувствахме спокойни и съвсем забравихме, че нямаме опит и умения и играем срещу едни от най-добрите в страната.

Докато Калин казваше на Георги да се отпусне и да не бърза с хвърлянето, си спомних за "Зен и изкуството на стрелба с лък" - мъничка книжка, която четох това лято, и която наскоро ми подариха и на английски. Калин ми напомни за учителя по стрелба, както и на мен, когато преподавам или пиша в блога - като онази митична струна, която нито е прекалено опъната, нито прекалено отпусната. Ще ми се да съм така във всеки момент.

Имахме твърде малко време да покажем на гостите нещо повече от една улица в центъра, както и не кой знае колко време да хапнем в пицарията и да поговорим за петанката, вселената и всичко останало :) Но ... ще се срещнем отново. Сега просто искаме да кажем: БЛАГОДАРЯ!

Денят Д

2008-10-17T13:41:00.000-07:00

Много ни се спи, а освен това Георги е болен, а аз съм преяла. Неписаният (все още) кодекс на петанкиста, обаче, изисква навременни репортажи и хроники.

6 p.m. Срещнахме се зад най-високата религиозна ст атуя в света и се отправихме по Пътя на Петанката - маршрут, който обхваща няколко бъдещи игрища за петанка. След дълъг работен ден и двудневно боледуване, Героят в Георги носеше 4 комплекта с топки ( 12 топки х 700 гр. > 8 кг. ), а Любопитството в Лид беше сдържано по аристократичному. Оказа се, че едната топка е надраскана, тъй като Асистентът Ангел е играл с нея следобед в градината.

По стар петанкистки обичай хвърляхме жребий кой да започне пръв и да хвърли кошонета (малкото дървено топче, близо до което се стремим да хвърляме стоманените топки). Тъй като Георги не можа да си спомни точно правилата, а аз все още не съм ги чела, решихме да не изчисляваме точки, а просто да се учим да хвърляме. Така или иначе нямахме начин да различаваме топките на различните играчи. По-късно ще им залепим цветни точки от фолио или ще ги гравираме с личните си гербове.

В началото Георги се радваше да по-сполучливи хвърляния, а после аз, а накрая и двамата си признахме, че все още нямаме никакъв контрол над топките. В 7 p.m.се стъмни. И все пак, само за час, имахме някои доста интересни попадения и конфигурации.

Една от нашите идеи е да пробваме различни видове настилки. Ето защо хвърлихме няколко пъти на едрия чакъл зад статуята на Богородица.

Денят завърши с работна вечеря в "Пицарела". Засега няма да публикуваме записките.

Що е петанка и има ли почва у нас?

2008-10-17T13:36:00.000-07:00

Кратка история

Петанката е забавна и вълнуваща човекоугодна игра с топки...
Като модерен спорт е възникнала във Франция в началото на 20 век, но корените й са в стара провансалска игра, която не си знае годините... Днес тя е национален спорт на Франция, а също така е много популярна в Белгия, Нидерландия и други европейски страни, както и в бившите френски колонии в Африка, Азия и Полинезия.

Правила на играта

Петанката се играе на правоъгълна площадка с размери 5 на 15м. и твърда настилка от пясък или сгур. За нея се използват топки от специална метална сплав, които тежат от 600 до 800гр., а диаметърът им е около 70мм.

Може да се играе индивидуално, по двойки или тройки, като класически се играе по тройки, които може да са мъжки, женски и смесени. Когато се играе индивидуално и по двойки, всеки състезател от отбор има по три топки, а когато се играе по тройки — по две топки. В началото на играта се тегли жребий кой отбор ще започне пръв.

Играчът, който започва пръв, чертае кръг в началото на игрището и от него хвърля едно малко дървено топче, което се нарича кошонет (буквално "прасенце"). Кошонетът трябва да се метне на разстояние между 6 и 10м. от началния кръг, след което двата отбора хвърлят топките си, като целта е да се хвърли максимално близко до кошонета. Хвърля винаги този отбор, който в дадения момент е по-далеч от кошонета. Ако единият отбор е хвърлил много близко, то другият може да му удари и изчисти топката, може да се удари и самия кошонет и тогава се променя цялата ситуация в играта.

Броене на точките

Когато и двата отбора изхвърлят топките си, започват да се броят точките. Точки печели този отбор, чиято топка или топки са по-близко до кошонета. Той печели толкова точки, колкото топки има по-близко до кошонета от най-близката до него топка на противника. При едно хвърляне се печелят най-много 6 точки. Играе се дотогава, докато единият отбор набере 13 точки и спечели мача.

Пример 1: Червената топка е по-близо до кошонета от синята,
затова тя печели една точка, а синята - нищо.

Пример 2: Двете червени топки са най-близо до кошонета, затова
те печелят две точки, а синята - нищо.

Турнири и състезания

Всяка година се провеждат световни първенства и международни турнири, в които се играе предимно класическата форма на играта - по трима души в отбор. Има и индивидуални турнири за избивачи, където от разстояние 6, 7 , 8 и 9м. се целят топки при наличието на различни препятствия. Това според мнозина майстори на петанката е най-атрактивната дисциплина в играта.

Петанката в България

Радващо е, че и в България има траен интерес към петанката. В страната съществуват няколко клуба, сред които изпъкват Университетският клуб по петанка и Дамският клуб по петанка /и двата от София/, както и клубът по петанка в Пловдив. Провеждат се редовни републикански първенства, а също така има и вече традиционни турнири, като този в гр.Шабла.

Подробна информация за състезания, текущите новини и ранглистата на най-добрите играчи в България можете да намерите в сайта на Университетски клуб по петанка - гр.София.

Как се каляваше стоманата

2008-10-17T13:02:00.000-07:00

актуализация от 23.10.2008г.:

Георги, Лидия, Иво

. . . . . . .
Засега сме само група начинаещи любители на петанката от Хасково. Не можем много, но компенсираме с ентусиазъм, прекарваме си добре и ни е весело, когато сме заедно.

Разбор след игра

Лидия е авторът на знаменития блог Полетът на костенурката и на Why Should I?, а Георги - на далеч по-малко известните Черничево и homelikehome. И двамата обичаме Висоцки, Лидия харесва айрян, а Георги - бърканица.

Гледам философски

2008-10-16T13:45:00.000-07:00

Още не съм видяла топките, освен на снимка. Георги не ми се обади, че пристигат днес и като богатир ги е пренесъл съвсем сам. Все пак са 4 комплекта! Но нека не го жаля. Все пак точно той предложи който падне да носи топките на другия. Отдавна се подготвям за този момент като нося раница с покупки от Кауфланд.

Първите ни топки

2008-10-16T12:05:00.000-07:00

Днес с автобус от София пристигнаха нашите първи 4 комплекта.
Ето как изглеждат топчиците:

А пък като се вдъхнових, някакъв юнгиански архитип, прелетял от колективното несъзнавано на дедите ми, роди тази идея за натюрморт:

Един текст на английски по този повод: тук.