Къде се губихме една година?!

За малкото редовни читатели на историческия блог "Стоманени топки" почти едногодишното чакане сигурно е било изнурително. Една година без нови постинги, без снимки от забавни игри на петанка, без никакви новини от нас. Радвам се, че дори в такъв постен и безмълвен период имахме посещения, та дори и коментари.

Тези от вас, които четат основните ни блогове, все пак знаят, че сме живи, здрави и функционираме оптимално. Истината е, че през 2009г. играхме само веднъж - през юни. През зимата е ясно защо. За пролетта нямам обяснение, но явно сме нямали порив за това, после пък правихме ремонт, местихме се и подреждахме багаж. Случваха се какви ли не неща, но най-новото е, че Стоян изглежда влюбен, Лидия е бременна, а аз седя тук с гипсиран глезен.

Да, имам леко напукване на левия глезен и то е в резултат от невъздържания ми подскок, когато узнах научно потвърдената вест, че ние ще ставаме родители.

За да не изглежда, че цяла година сме се трудили над бебето (не е така), ще ви зарадвам със снимките от юни - единствената ни тазгодишна изява на игрището.

Тук Лидия се прицелва. Обърнете внимание колко е съсредоточена в този напрегнат момент! Дори мухите не смеят да бръмнат. Лекото приклякане е важен техничарски похват, да знаете!

Аз безгрижно се готвя да мятам. Вярвам си, че победата ми е в кърпа вързана.

Ай ръп! На свой ред Лидия с елегантен замах изхвърля топката. Да ви насоча вниманието към тениската й - на нея има три чушки с различни цветове - зелен, оранжев червен. Тениската е любима и на двама ни и според мен символизира различните настроения на съпругите. Зеленото е ведро, оранжевото предупреждава "стой нащрек", а за червеното по-добре да не говорим. Но дори и зелена, чушката все е люта...

И аз мятам, но нямам такъв финес. Поне мога да се похваля с новата си пиратска тениска и с жълтата шапка с бели цветя.

Ето го крайния резултат. Топките ни са далеч от кошонета... Както казват футболните хора, задълбочено ще анализираме, обсъдим и обмислим създалата се ситуация, ще направим някои изводи и ще вземем решения. Без да бързаме :)

пак ...

Всеки път трябва да си носим ръкавици и торби за смет

Далеч от площадката

Днес посадихме 11 дръвчета.

На поход

(история, в която се разказва за 6 чешми, един мравуняк и... още нещо)

Днес Топките ходиха на поход. Първоначалното ни намерение беше да намерим един приказен мравуняк, който открих преди две лета, но имахме и скрита цел - да раздвижим Лидия, преди съвсем да се е схванала от лежане.

Насочихме се към горичката в близост до недостроения ТЕЦ. Скоро, както често се случва, щом сме с Лидия, променихме плана. Зарязахме търсенето на мравуняка и започнахме да броим чешмите в района. Оказаха се неочаквано много.

Чешма № 1 - опожарената

Гората е борова, но на места става смесена, защото има и липи, и брези, и тополки, и дори млади дъбове, дошли незнайно откъде. Тихо и спокойно е, дърветата в гъсти редици се извисяват над нас и затъмняват вътрешността, създавайки необичайна и малко нереална атмосфера. Ние кротко крачим, стъпваме върху падналите изсъхнали иглички и се ослушваме в шума на стъпките си.

В друго време, в друг свят...

И щом една гора е не каква да е, а именно Магическа, в нея се намират различни неща. На едно място попаднахме на разхвърляни пера от гълъб или гугутка - тук не стигнахме до твърдо становище. Допуснах, че нападателят може да е родственик на соколите - скитници, които преди няколко години тормозеха хасковските гълъбовъди. После даже чухме писъка на хищната птица...

Костенурка в гората

Все пак, не останах съвсем с празни ръце. Частично бях компенсиран за отказа си да търся големия мравуняк, като намерихме малък такъв. Това стана повод Лидия да ми разправи за някаква книга за мравките, но не разбрах дали има намерение да ми даде да я чета.

Мравките са се прибрали вътре на топло

Едно от любимите ми места в горичката

Скоро стигнахме до втората чешма. Тя е в една долчинка, и ние се спуснахме смело по пътеката. За да няма объркване какво тече от нея - зер, може да е мед и мляко, някой е написал H2O.

Чешма №2 - обозначената

Последва изкачване, в което Лидия припкаше пъргаво, а аз правех снимки. Виждате Лидия устремена към светлото бъдеще (това нещо горе вдясно е нужник).

Напред и нагоре

Като се изкачихме горе, излязохме на широка поляна. Тя е почти до едно от асфалтираните шосета край града, затова до нея има лесен достъп. Това не е останало незабелязано и точно там е изградена поредната чешма - тежкарска, с беседка до нея и дълга отлята маса с пейки. Обикновено там отиват хора, които умеят да си правят кефа - така, както се разбира това по хасковски - да си изпекат чеверме или скара, да изпият няколко каси бира и няколко шишета ракия и да си изхвърлят боклуците в близкото дере.

Чешма № 3 - моабетаджийската

На един хвърлей място (ако е с топка за петанка - повече, справедливо отбеляза Лидия) открихме още една чешмичка. От нея водата само се процежда бавно, капка по капка. Стои изоставена и самотна и капещата вода ми напомня за сълзи...

Чешма № 4 - самотната

Снимаме чешма № 4 и продължаваме нататък. След броени минути имах нов повод да правя снимки. Вървяхме си ние, и що да видим - нова чешма! Да, но до нея се стигаше по една пътечка, която се спуска доста надолу, а освен това е покрита с хлъзгава шума. Аз минах някак си, но Лидия направи едно изящно движение, което изглежда е патент само на танцьорките на belly dance и с фин замах се намери на земята.

Аплодисменти за грациозното изпълнение

Освен че районът около нея е коварно хлъзгав, мястото ни се струва подходящо и за заравяне на трупове. Което е основание да кръстя тази чешма така:

Чешма № 5 - опасната

Но все пак, ако Лидия се уплаши от подобни дреболии, това няма да е Лидия. Направихме малка почивка на Опасната чешма и продължихме смело. По пътя си срещнахме разни причудливи неща - гробове, купища скрап и дървесни гъби.

Гъба на дърво

Един чичо с голяма неохота ни остави да продължим по пътеката, която не водела до нищо, според него... освен до една чешма, скрита в пущинаците.

По пътя към чешмата срещнах и една мушмула. Понеже уважавам мушмулите, реших, че е редно да я обера. Това е хем усвояване на плод, който иначе ще си изсъхне безстопанствен, хем е изказване на почитание към човека, който е посадил дървото преди години. Пък и снощи четох книга за Робин Худ - там се прави така - взема се от имащите и се дава на нямащите, а аз съм нямащ. С тези мисли се подготвих за бране, при което Лидия неочаквано ме снима. В името на правдивата журналистика, както винаги се оправдава невинно тя.

Аз като Робин Худ - готов да експроприирам

Скоро обаче други неща заеха вниманието на Лидия. Минали бяхме от задната страна на ТЕЦ-а, както и да звучи това. Там има множество малки изоставени вили и бунгала. Има прелестни местенца.

Стълбичка

Стъпалата водят до малка къщурка. Оттук насетне не мога да насмогна да слушам внезапно събудените мечти на Лидия за къща с таван... не че не ги споделям, но е малко прекалено и мазе, и таван, че и два етажа между тях.

Красиво

Вече се здрачава, когато в пущинака намерихме последната чешма, закътана зад шубраци и храсти. На нея е имало плоча, за която днес напомня само празното място. Водата беше пресъхнала.

Чешма № 6 - пресъхналата

Забързахме, за да се приберем навреме - Лидия и Стоян трябваше да правят посещение на високо ниво у родителите й, аз да пускам на баща си мача Левски - Славия на компютъра, а ни се искаше и да пийнем чай заедно. Бързането, разбира се, не попречи на развихрилата се на тема къщи и къщурки Лидия да направи няколко финални снимки. Тук показвам само една, но зловеща!

А ла Стивън Кинг

Вечерта завърши приятно. По принципа, заложен в една поп-фолк песен - "Води ме в някоя квартална кръчма", реших да отидем в заведението в нашия квартален парк, където гледахме пропорнографските клипове по Планета ТВ и пихме чай.

Ленински неделник

Вместо да се срещнем зад статуята, днес отидох до къщата на Георги, за да вземем два търнокопа. За щастие, не можахме да открием втория ... по-късно се оказа, че нямаше да се справя с него - не защото съм с две леви ръце, а защото дръжката е къса, и, нали знаете принципа на лоста ...

Все пак го поносих за малко - преминах тържествено по Моста на въздишките.

Вървя и въздишам по моя незнаен фермер на бял комбайн

След вчерашното ни чистене някой вече беше срал на метеното (извинете френския ми). В град с преобладаващо суеверно население, смятам да оставя табела с предупреждение за проклятия. И всеки път да нося торба за смет и гумени ръкавици.

Георги предлага да сложим надпис "Който си хвърля тук боклуците, да
му изсъхне онази работа"

Все пак успяхме да преодолеем справедливия си гняв и се заехме за работа. Както обикновено, се оказах права: с търнокопа се работи бързо.

Още един шедьовър за сайта за запознанства

Като истински богатир, Георги се справи сякаш за минути...

...и остави след себе си съзвездие от кратери. Мислите, че сме си прецакали площадката. Не бързайте :)

Аз чевръсто събрах камъните в една торба.

Запазена съм, учена, а и картофи съм вадила!

Дупките по терена тутакси бяха запълнени и отъпкани. Освен това взехме решение в скоро време да донесем 10-килограмов чук, с който да трамбоваме повърхността.

Преди да си тръгнем, снимах чичото, който от вчера се опитва да дресира кучето си. Идва ми да му фрасна един в муцуната (на чичото), но само го снимах.

Чичо и куче

Като баба Мравка (отдавна мечтая да се казвам Мравка Стайкова - мисля, че ми отива) примъкнах торбата с камъни до контейнера. За да е ясно, че не съм по-малък юнак от Георги.

Нищо, че по стълбите към хълма пише, че Гошко управлява.

Както обещах, в този ъгъл на "Егоист" днес имаше търнокоп вместо мотика.

Чакам с нетърпение Георги да реши, че вече е здрав и можем да отидем на кръчма. Там ще работим по-усърдно по зимните планове на клуба :)

Ленински съботник

Ръкавица до ръкавица

Посветихме днешния ден на почистване на площадката и околните храсти. За целта аз носих две торби и чифт гумени ръкавици, които си разделихме почти по братски. Георги носеше малка градинска мотичка, въпреки че няколко пъти му казах, че ни трябва търнокоп.

Отначало аз чистех, а Георги снимаше, но след това се засрами и реши и той да поработи.

Приказки от шипковия храст

В околността се намират предимно презервативи, изсъхнали мокри кърпички, носни кърпички, фасове, шишета, тапи, опаковки от чипс и понякога кофички от кисело мляко и айрян, който патриотът Георги предпочита да нарича "бърканица". Открихме и един чувал с дървени стърготини, които Георги изсипа за да се разлагат, а чувала използвахме за пълнене, след като моята торба се препълни от няколко памперса, в които се бе размножил зелен мъх.

Нямаше човешка глава



А Георги смяташе, че една торба ще ни стигне ...

Най-често се срещат презервативите. Ние предпочитаме Durex, но намерихме и доста екзотични видове, които ми напомниха за зората на сексуалния ми живот и здравите талкирани Medbio Protex, от ерата преди Durex.

Скрита реклама на Sure

Екзотичните видове, очевидно по-евтини, както и всичко останало наоколо, помагат да развиеш състрадание ... към тези, които не разполагат с по-добри условия за да се обичат и им се налага да се крият в бодливи храсти.

3 от 5

Още не съм напреднала дотам, че да проявявам състрадателност към тези, които вместо да се крият, използват нашата площадка.

Открихме по-добри места в съседство ... някак по-закътани.

Влюбените - тук!

Георги смята, че общината може да вземе в свои ръце тази дейност и да раздели района на парко-места ... нещо като авто-кино ... има възможности да се паркира така, че влюбените да не си пречат. Ако общината не направи нищо, ние имаме идеи, които засега пазим в тайна.

Когато почистихме, дойде ред на изтръгването на камъните, в които се удрят и отклоняват топките ни. Отначало натрупах червени точки, а Георги ме снима добросъвестно. Сигурна съм, че в някой сайт за запознанства най-после ще открия бъдещия си съпруг-фермер.

Това съм аз. Мога и да готвя.

След това Георги се пребори с наистина сложни казуси. Благодарение на това се съгласи утре да вземем търнокопи.

Георги не иска да се жени за нашенка от село, която да го кара да копае, затова не ми разрешаваше да го снимам, но накрая склони. И аз се вдъхнових.

И го снимах как копае. И снимах и кратерите.

Няма да те показвам на никого. Обещавам.

Леличка и чичко искаха да ни се карат, но се задоволиха с това да ни дадат акъл как да накараме циганките със светлоотразителните жилетки да чистят вместо нас.

Накрая занесохме торбите до контейнера.

И аз носих, но нямам снимки

И тръгнахме към "Егоист".

Макар Георги да изглежда като Давид на Донатело, изглежда и като седемте джуджета, и малко се страхувах да не би да се опозоря като мина през центъра на града с него. Но в името на правдивата журналистика, приех да мина по главната улица вместо по успоредната.

Давид на Донатело

Седемте джуджета

Ето доказателства:

Статуята на Лицо



Тунелчето към "Егоист"

В "Егоист" подпряхме мотиката на един светещ куб седнахме да гледаме Fashion TV. За наша изненада, днес имаше много хора и се наложи да гледаме Big Brother. Сподавих мъката си с шоколадови тортички. Никак не се оплаквам.

Утре, другарю, ще видиш тук два търнокопа!



В името на правдивата журналистика

В името на правдивата журналистика