Гората е борова, но на места става смесена, защото има и липи, и брези, и тополки, и дори млади дъбове, дошли незнайно откъде. Тихо и спокойно е, дърветата в гъсти редици се извисяват над нас и затъмняват вътрешността, създавайки необичайна и малко нереална атмосфера. Ние кротко крачим, стъпваме върху падналите изсъхнали иглички и се ослушваме в шума на стъпките си.
В друго време, в друг свят...И щом една гора е не каква да е, а именно Магическа, в нея се намират различни неща. На едно място попаднахме на разхвърляни пера от гълъб или гугутка - тук не стигнахме до твърдо становище. Допуснах, че нападателят може да е родственик на соколите - скитници, които преди няколко години тормозеха хасковските
гълъбовъди. После даже чухме писъка на хищната птица...
Костенурка в горатаВсе пак, не останах съвсем с празни ръце. Частично бях компенсиран за отказа си да търся големия мравуняк, като намерихме малък такъв. Това стана повод Лидия да ми разправи за някаква книга за мравките, но не разбрах дали има намерение да ми даде да я чета.
Мравките са се прибрали вътре на топло
Едно от любимите ми места в горичката Скоро стигнахме до втората чешма. Тя е в една долчинка, и ние се спуснахме смело по пътеката. За да няма объркване какво тече от нея - зер, може да е мед и мляко, някой е написал
H2O.
Чешма №2 - обозначенатаПоследва изкачване, в което Лидия припкаше пъргаво, а аз правех снимки. Виждате Лидия устремена към светлото бъдеще (това нещо горе вдясно е нужник).
Напред и нагореКато се изкачихме горе, излязохме на широка поляна. Тя е почти до едно от асфалтираните шосета край града, затова до нея има лесен достъп. Това не е останало незабелязано и точно там е изградена поредната чешма - тежкарска, с беседка до нея и дълга отлята маса с пейки. Обикновено там отиват хора, които умеят да си правят кефа - така, както се разбира това по хасковски - да си изпекат чеверме или скара, да изпият няколко каси бира и няколко шишета ракия и да си изхвърлят боклуците в близкото дере.
Чешма № 3 - моабетаджийскатаНа един хвърлей място (ако е с топка за петанка - повече, справедливо отбеляза Лидия) открихме още една чешмичка. От нея водата само се процежда бавно, капка по капка. Стои изоставена и самотна и капещата вода ми напомня за сълзи...
Чешма № 4 - самотнатаСнимаме чешма № 4 и продължаваме нататък. След броени минути имах нов повод да правя снимки. Вървяхме си ние, и що да видим - нова чешма! Да, но до нея се стигаше по една пътечка, която се спуска доста надолу, а освен това е покрита с хлъзгава шума. Аз минах някак си, но Лидия направи едно изящно движение, което изглежда е патент само на танцьорките на belly dance и с фин замах се намери на земята.
Аплодисменти за грациозното изпълнениеОсвен че районът около нея е коварно хлъзгав, мястото ни се струва подходящо и за заравяне на трупове. Което е основание да кръстя тази чешма така:
Чешма № 5 - опаснатаНо все пак, ако Лидия се уплаши от подобни дреболии, това няма да е Лидия. Направихме малка почивка на Опасната чешма и продължихме смело. По пътя си срещнахме разни причудливи неща - гробове, купища скрап и дървесни гъби.
Гъба на дървоЕдин чичо с голяма неохота ни остави да продължим по пътеката, която не водела до нищо, според него... освен до една чешма, скрита в пущинаците.
По пътя към чешмата срещнах и една мушмула. Понеже уважавам мушмулите, реших, че е редно да я обера. Това е хем усвояване на плод, който иначе ще си изсъхне безстопанствен, хем е изказване на почитание към човека, който е посадил дървото преди години. Пък и снощи четох книга за Робин Худ - там се прави така - взема се от имащите и се дава на нямащите, а аз съм нямащ. С тези мисли се подготвих за бране, при което Лидия неочаквано ме снима. В името на правдивата журналистика, както винаги се оправдава невинно тя.
Аз като Робин Худ - готов да експроприирамСкоро обаче други неща заеха вниманието на Лидия. Минали бяхме от задната страна на ТЕЦ-а, както и да звучи това. Там има множество малки изоставени вили и бунгала. Има прелестни местенца.
СтълбичкаСтъпалата водят до малка къщурка. Оттук насетне не мога да насмогна да слушам внезапно събудените мечти на Лидия за къща с таван... не че не ги споделям, но е малко прекалено и мазе, и таван, че и два етажа между тях.
КрасивоВече се здрачава, когато в пущинака намерихме последната чешма, закътана зад шубраци и храсти. На нея е имало плоча, за която днес напомня само празното място. Водата беше пресъхнала.
Чешма № 6 - пресъхналата Забързахме, за да се приберем навреме - Лидия и Стоян трябваше да правят посещение на високо ниво у родителите й, аз да пускам на баща си мача Левски - Славия на компютъра, а ни се искаше и да пийнем чай заедно. Бързането, разбира се, не попречи на развихрилата се на тема къщи и къщурки Лидия да направи няколко финални снимки. Тук показвам само една, но зловеща!
А ла Стивън Кинг Вечерта завърши приятно. По принципа, заложен в една поп-фолк песен - "Води ме в някоя квартална кръчма", реших да отидем в заведението в нашия квартален парк, където гледахме пропорнографските клипове по Планета ТВ и пихме чай.